Съединението

06.09.2017 г., 10:30
Съединението

На 6 септември 1885 г. се сбъдва мечтата на хиляди българи: Княжество България и Източна Румелия се обединяват, създава се единната българска държава.

Санстефанският договор е подписан през 1876 г., на 3 март – това днес е националният празник на Република България.

Но несправедливият Берлинския договор от 13 юли 1878 година попарва мечтите за свободна българска държава, като разделя България на две части – автономната провинция на Османската империя Източна Румелия с главен град Пловдив и Княжество България, което до приемане на Търновската конституция от 16 април 1879 г. е под временно руско управление.

Вдъхновената агитация, откритите демонстрации, серията бунтове, организирани от новосъздадения Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), закономерно довеждат до великия акт на Съединението.

През нощта на 5 срещу 6 септември край Пловдив се събират въстанически отряди. Първа пристига четата, водена от Чардафон Велики (Продан Тишков). На разсъмване военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и неговото правителство.

Българският княз Александър I подкрепя Съединението; недоволни обаче са "великите сили", които не могат да се примирят, че съвсем младата, още неукрепнала държава си позволява да демонстрира волята сама да кове своето бъдеще.

Разбира се, Съединението не се одобрява и от Османската империя, която съсредоточава войски към българската граница. Но най-лошата изненада идва от сръбския крал Милан Обренович, който дава заповед за мобилизиране на сръбската армия.

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Съвсем младата, съвсем неопитна българска армия обаче удържа бляскава победа – въпреки лошото време, умората и мъчителния преход на войските от Южна България (където се очаква нападението на Османската империя).

Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава голямото и дълго чакано дело.

Съединението все пак получава международно признание близо седем месеца по-късно, на 24 март 1886 г., с подписването на Топханенския акт. Според договора двете части имат едно правителство, парламент, администрация и армия.

Подробност и формалност е това, че българският княз е назначаван от султана на османската империя за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Това продължава до обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г.

Денят на Съединението на България е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

 

Треньор по тенис на маса гостува в нашето училище
 

За бъдещите актьори
 

Още поздрави за началото на учебната година